25 mar 2007, 13:01

Трепет

  Poesía
1.3K 0 3

Защо обичам те аз толкова, кажи?
Защо потръпвам всеки миг аз, щом те видя?
Дали измама всичко е или
любов безкрайно нежна и щастлива?

Без теб защо ми е студено
и свива се сърцето във печал
и всеки миг очаквам да те видя,
а щом да мен си, празник е голям!

Очаквам с трепет твоя глас да чуя
и сякаш звънват хиляди камбани,
сърцето радостно тупти,
очите грейват радостно - засмяни !

Ти светъл лъч си в моя ден,
ти мое слънце си засмяно,
ти с щастие даряваш мен,
аз моята любов в подарък жив
ще ти даря след време!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недка Коеджикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...