24 sept 2007, 20:33

Трепет или ридание

  Poesía
625 0 1
Миг покой,
после заболи -
студ и зной
в твоите очи !

Тъжно  и е жално...
че отношението ти е банално.
Но ти такава си, уви -
мечтаеш и ридаеш през сълзи.

Желание или страст   сега
или в сънища на сутринта.
Ухание,  мрак,  мъгла
витят в твоята душа.

Не искам или не желая
вече по тебе да се мая,
не виждаш и не усещаш ти
как душата ми трепти.

Само болката остана
там някъде из тавана...
Изморен,  изтощен  и  натъжен,
от мрак  и сълзи  обкръжен.

Не искам в твоите очи
да виждам там огнени стрели
и пак отново да боли,
че със друг са твоите мечти.

Не мога да се спра за миг,
докоснал или усетил твоя вик.
В трепет и страдание
сърцето ми кърви в ридание!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Стоилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...