Sep 24, 2007, 8:33 PM

Трепет или ридание

  Poetry
626 0 1
Миг покой,
после заболи -
студ и зной
в твоите очи !

Тъжно  и е жално...
че отношението ти е банално.
Но ти такава си, уви -
мечтаеш и ридаеш през сълзи.

Желание или страст   сега
или в сънища на сутринта.
Ухание,  мрак,  мъгла
витят в твоята душа.

Не искам или не желая
вече по тебе да се мая,
не виждаш и не усещаш ти
как душата ми трепти.

Само болката остана
там някъде из тавана...
Изморен,  изтощен  и  натъжен,
от мрак  и сълзи  обкръжен.

Не искам в твоите очи
да виждам там огнени стрели
и пак отново да боли,
че със друг са твоите мечти.

Не мога да се спра за миг,
докоснал или усетил твоя вик.
В трепет и страдание
сърцето ми кърви в ридание!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Стоилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...