16 ago 2017, 10:26

Трепети

1.3K 2 12

Трепети

 

Разпръснати капчици дъжд

събрали се  бяха във облак.

Появи се ти изведнъж

и озаряваш ме напоследък.

 

Разхвърлени пръски мечти

събираш в топла усмивка.

И днес с мисли почти

докосвам всяка твоя извивка.

 

Разпилени пера от надежди

подреждаш ги в моята вяра.

С теб напред вече поглеждам,

забравил болката стара.

 

От разчупени мисли и срички

в мен нови чувства създаваш.

И колко горещи са всички

не знам дали осъзнаваш?!

 

Разкъсани кръпки душа

съшиваш в новата дреха.

И повярвай, днес не греша,

всичко си ти, а не моя утеха!

 

15.08.2017 г.          Велин

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Албенче! Поздрави и на теб!
  • Много силно, Велин! И финалът е чудесен! Поздрави!
  • Благодаря ви, Гавраил и Хари! Слънчев ден ви желая!
  • Много хубаво,Велин!!!Силен край!!!Поздрави!
  • Трепетите са нишките с които съшиваме парчетата на разкъсаната ни душа.Образно и вярно.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...