Трепети
Трепети
Разпръснати капчици дъжд
събрали се бяха във облак.
Появи се ти изведнъж
и озаряваш ме напоследък.
Разхвърлени пръски мечти
събираш в топла усмивка.
И днес с мисли почти
докосвам всяка твоя извивка.
Разпилени пера от надежди
подреждаш ги в моята вяра.
С теб напред вече поглеждам,
забравил болката стара.
От разчупени мисли и срички
в мен нови чувства създаваш.
И колко горещи са всички
не знам дали осъзнаваш?!
Разкъсани кръпки душа
съшиваш в новата дреха.
И повярвай, днес не греша,
всичко си ти, а не моя утеха!
15.08.2017 г. Велин
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
