Август е. Тревата окосена 
във купата тя сънува сън,
че със билки ароматни денем
къпе се в роса отново вън.
И трепти! За вятъра се сеща -
сутрин я разрошва палав той,
после идва и с любов я сресва
и разхлажда я във летен зной.
А сега събрана тук в купата
как ветрецът да погали тя?
Той фучи навън и все я чака,
буйната, зелената трева.
Някой гръб опрял е на купата
замечтан той пее песента
как припламва от любов душата...
И въздиша сбраната трева.