Трепетликите

28 abr 2015, 21:36

Poesía

289 0 2

Ще те прегърна,

моя бяла пролет,

като жена, като любима,

нека ме обгърне

пулса ти възторжен

за да усетя,

че още жив съм...

Ще те целуна,

с дъх ще те поема,

в теб ще се разтворя -

онзи дух да се разбуни,

с който ти навремето

завеща ми да се боря...

Дотук успях да дойда,

духът притихна отмалял,

но има още време -

дай ми вятъра си, който

ще изгаси с последния пожар

и трепетликите във мене...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vega666 (Младен Мисана)

2015-04-29T10:46:41+03:00

Чудесна лирика! Поздрав Вал!
valqka (Валентин Василев)

2015-04-29T09:21:15+03:00

Благодаря ти, нежна Септ!