Apr 28, 2015, 9:36 PM

Трепетликите 

  Poetry
321 0 2

 

 

     Ще те прегърна,

     моя бяла пролет,

     като жена, като любима,

     нека ме обгърне

     пулса ти възторжен

     за да усетя,

     че още жив съм...

     Ще те целуна,

     с дъх ще те поема,

     в теб ще се разтворя -

     онзи дух да се разбуни,

     с който ти навремето

     завеща ми да се боря...

     Дотук успях да дойда,

     духът притихна отмалял,

     но има още време -

     дай ми вятъра си, който

     ще изгаси с последния пожар

     и трепетликите във мене...

 

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??