Ще те прегърна,
моя бяла пролет,
като жена, като любима,
нека ме обгърне
пулса ти възторжен
за да усетя,
че още жив съм...
Ще те целуна,
с дъх ще те поема,
в теб ще се разтворя -
онзи дух да се разбуни,
с който ти навремето
завеща ми да се боря...
Дотук успях да дойда,
духът притихна отмалял,
но има още време -
дай ми вятъра си, който
ще изгаси с последния пожар
и трепетликите във мене...
© Валентин Василев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
