Трепетликите
Ще те прегърна,
моя бяла пролет,
като жена, като любима,
нека ме обгърне
пулса ти възторжен
за да усетя,
че още жив съм...
Ще те целуна,
с дъх ще те поема,
в теб ще се разтворя -
онзи дух да се разбуни,
с който ти навремето
завеща ми да се боря...
Дотук успях да дойда,
духът притихна отмалял,
но има още време -
дай ми вятъра си, който
ще изгаси с последния пожар
и трепетликите във мене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
