valqka (Валентин Василев)
8 515

28 апр. 2015 г., 21:36

Трепетликите

Поэзия

459 0 2

Ще те прегърна,

моя бяла пролет,

като жена, като любима,

нека ме обгърне

пулса ти възторжен

за да усетя,

че още жив съм...

Ще те целуна,

с дъх ще те поема,

в теб ще се разтворя -

онзи дух да се разбуни,

с който ти навремето

завеща ми да се боря...

Дотук успях да дойда,

духът притихна отмалял,

но има още време -

дай ми вятъра си, който

ще изгаси с последния пожар

и трепетликите във мене...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬