28 апр. 2015 г., 21:36

Трепетликите

457 0 2

 

 

     Ще те прегърна,

     моя бяла пролет,

     като жена, като любима,

     нека ме обгърне

     пулса ти възторжен

     за да усетя,

     че още жив съм...

     Ще те целуна,

     с дъх ще те поема,

     в теб ще се разтворя -

     онзи дух да се разбуни,

     с който ти навремето

     завеща ми да се боря...

     Дотук успях да дойда,

     духът притихна отмалял,

     но има още време -

     дай ми вятъра си, който

     ще изгаси с последния пожар

     и трепетликите във мене...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...