Треска

melian4eto (Деси)
77 16

13 jul 2016, 8:42

Poesía » De amor

851 1 4

Защо да те помня, кажи ми?

Защо да се губя в сълзи?

Жигосах се с твоето име

дълбоко в душата... с игли.

И търкам, до кръв и до кости,

червена пулсираща плът,

години в молитва и пости,

далече от общия път.

Но твойте черти не изчезват,

изгарят сърцето до кръв.

Разтворени думи болезнено

изпивам на екс, за да спра.

И гълтам горчивите хапове

на някаква нова съдба,

която изрових с ръката си

от старите купчини прах.

Сега съм във треска, бълнувам

за твойто безкрайно море.

Ранено сърце се лекува.

Но няма лекарство за Теб.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.