Треска
Защо да те помня, кажи ми?
Защо да се губя в сълзи?
Жигосах се с твоето име
дълбоко в душата... с игли.
И търкам, до кръв и до кости,
червена пулсираща плът,
години в молитва и пости,
далече от общия път.
Но твойте черти не изчезват,
изгарят сърцето до кръв.
Разтворени думи болезнено
изпивам на екс, за да спра.
И гълтам горчивите хапове
на някаква нова съдба,
която изрових с ръката си
от старите купчини прах.
Сега съм във треска, бълнувам
за твойто безкрайно море.
Ранено сърце се лекува.
Но няма лекарство за Теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
