13.07.2016 г., 8:42

Треска

1.1K 1 4

 

Защо да те помня, кажи ми?

Защо да се губя в сълзи?

Жигосах се с твоето име

дълбоко в душата... с игли.

И търкам, до кръв и до кости,

червена пулсираща плът,

години в молитва и пости,

далече от общия път.

Но твойте черти не изчезват,

изгарят сърцето до кръв.

Разтворени думи болезнено

изпивам на екс, за да спра.

И гълтам горчивите хапове

на някаква нова съдба,

която изрових с ръката си

от старите купчини прах.

 

Сега съм във треска, бълнувам

за твойто безкрайно море.

Ранено сърце се лекува.

Но няма лекарство за Теб. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...