Треска
Защо да те помня, кажи ми?
Защо да се губя в сълзи?
Жигосах се с твоето име
дълбоко в душата... с игли.
И търкам, до кръв и до кости,
червена пулсираща плът,
години в молитва и пости,
далече от общия път.
Но твойте черти не изчезват,
изгарят сърцето до кръв.
Разтворени думи болезнено
изпивам на екс, за да спра.
И гълтам горчивите хапове
на някаква нова съдба,
която изрових с ръката си
от старите купчини прах.
Сега съм във треска, бълнувам
за твойто безкрайно море.
Ранено сърце се лекува.
Но няма лекарство за Теб.
© Деси All rights reserved.
