melian4eto (Деси)
77 16
Jul 13, 2016, 8:42 AM

Треска 

  Poetry » Love
767 1 5

 

Защо да те помня, кажи ми?

Защо да се губя в сълзи?

Жигосах се с твоето име

дълбоко в душата... с игли.

И търкам, до кръв и до кости,

червена пулсираща плът,

години в молитва и пости,

далече от общия път.

Но твойте черти не изчезват,

изгарят сърцето до кръв.

Разтворени думи болезнено

изпивам на екс, за да спра.

И гълтам горчивите хапове

на някаква нова съдба,

която изрових с ръката си

от старите купчини прах.

 

Сега съм във треска, бълнувам

за твойто безкрайно море.

Ранено сърце се лекува.

Но няма лекарство за Теб. 

© Деси All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??