15 ago 2008, 7:46

Трескав сън

  Poesía
785 0 1
 

 

Прозорец.

Малка стая.

Лампа.

Кръг от светлина.

Тя е опората

и тя е вярата

за сигурност.

От мрака.

От света.

 

Проблясват сенки.

Хиляди,

озъбени в агония,

лица.

Смразяващ страх

размива мислите

и смесва истината

с лудостта.

 

Бълнуващ трескав сън -

далече е денят.

Минутите се точат бавно -

ударите на сърцето,

застинали,

сковани от летаргия,

отмерват пътя

към спасителната

дневна светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...