16 nov 2023, 11:31  

Третият закон на Нютон

  Poesía » Otra
1.1K 5 15

            в памет на Петя Дубарова

 

Все повече вярвам на Нютон, 

отколкото на някакви догми,

щом великаните и лилипутите 

се вписват в нормални форми. 

 

Не завиждам дори на властните, 

щом искат да бъдат вечно такива!

В лиричната зона живее щастие,

което те прави и тебе щастлива. 

 

Ако липсва буен насрещен вятър 

в крилете на птици и машини--

нима гравитацията на Земята 

щеше да бъде леснопреодолима?

 

Нима не е  същото и с творците?

 Все някой  крак ще им подложи.

Нали и бялата врана е птица, 

която полита с вятър възможен?

 

Но има души-крехки създания...

И сами затварят в себе си болката.

И мълчат.А ние:все забравяме колко

беззащитни са белите врани?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
  • Спасение дебне от всеки ъгъл. А възприятията ни калейдоскопично отказват да отворят заспалата ни зрялост. Защото лесно забравяме...
    Пито- платено, нищо не се губи, заравяме глава в пясъка и да му мислят поколенията.
  • Благодаря за коментара,г-жо Мазлум!
  • Самосъхранението на поетичната душа е трудна, защото идва на белия свят с вродена свръхчувствителност. Вероятно най-изтънчените души са най-самотни, уязвими и беззащитни. Бягството от пошлостта сред чистотата на природата и света на книгите е спасение понякога.
  • Благодаря,Жени!🤗

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...