Nov 16, 2023, 11:31 AM  

Третият закон на Нютон

  Poetry » Other
1K 5 15

            в памет на Петя Дубарова

 

Все повече вярвам на Нютон, 

отколкото на някакви догми,

щом великаните и лилипутите 

се вписват в нормални форми. 

 

Не завиждам дори на властните, 

щом искат да бъдат вечно такива!

В лиричната зона живее щастие,

което те прави и тебе щастлива. 

 

Ако липсва буен насрещен вятър 

в крилете на птици и машини--

нима гравитацията на Земята 

щеше да бъде леснопреодолима?

 

Нима не е  същото и с творците?

 Все някой  крак ще им подложи.

Нали и бялата врана е птица, 

която полита с вятър възможен?

 

Но има души-крехки създания...

И сами затварят в себе си болката.

И мълчат.А ние:все забравяме колко

беззащитни са белите врани?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
  • Спасение дебне от всеки ъгъл. А възприятията ни калейдоскопично отказват да отворят заспалата ни зрялост. Защото лесно забравяме...
    Пито- платено, нищо не се губи, заравяме глава в пясъка и да му мислят поколенията.
  • Благодаря за коментара,г-жо Мазлум!
  • Самосъхранението на поетичната душа е трудна, защото идва на белия свят с вродена свръхчувствителност. Вероятно най-изтънчените души са най-самотни, уязвими и беззащитни. Бягството от пошлостта сред чистотата на природата и света на книгите е спасение понякога.
  • Благодаря,Жени!🤗

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...