11 ago 2007, 18:53

Трева

  Poesía
956 0 4


Минавам винаги нахално

през твоята душа и плът,

но ти винаги си ми вярна,

но ти винаги си ми път.

Дали съм следа

изтощителна?

Прости ми, трева,

предварително.

Ще ме чакаш колкото трябва

през теб да премина лудо.

Мойта сянка ще ти ограбва

даже полъха на пеперуда…

Дали съм следа

изтощителна?

Прости ми, трева,

предварително.

А когато глухарче - съдбата

спре да чува за мойто сърце,

приюти ме на топло в земята,

да усещам отново нозе…

Ще стана трева -

предварително

прощавам следа

изтощителна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...