Трева
Минавам винаги нахално
през твоята душа и плът,
но ти винаги си ми вярна,
но ти винаги си ми път.
Дали съм следа
изтощителна?
Прости ми, трева,
предварително.
Ще ме чакаш колкото трябва
през теб да премина лудо.
Мойта сянка ще ти ограбва
даже полъха на пеперуда…
Дали съм следа
изтощителна?
Прости ми, трева,
предварително.
А когато глухарче - съдбата
спре да чува за мойто сърце,
приюти ме на топло в земята,
да усещам отново нозе…
Ще стана трева -
предварително
прощавам следа
изтощителна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
