Трева
Минавам винаги нахално
през твоята душа и плът,
но ти винаги си ми вярна,
но ти винаги си ми път.
Дали съм следа
изтощителна?
Прости ми, трева,
предварително.
Ще ме чакаш колкото трябва
през теб да премина лудо.
Мойта сянка ще ти ограбва
даже полъха на пеперуда…
Дали съм следа
изтощителна?
Прости ми, трева,
предварително.
А когато глухарче - съдбата
спре да чува за мойто сърце,
приюти ме на топло в земята,
да усещам отново нозе…
Ще стана трева -
предварително
прощавам следа
изтощителна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
