1 sept 2013, 13:14  

Без следа

1.2K 0 19

Случи ми се  както сняг през юли –

малко чудо в тъжния ми ден.

Вятърът за нас звезди отбрули.

Птичките възпяха теб и мен.


Беше нещо боговдъхновено.

Приказка. Поезия. И зов.

Даже  не помолих да е вечно.

Беше по-голямо от любов.


После някой тихо те  повика.

Аз пък не попречих на това...


Там, където спряхме, не поникна

нито цвете, нито стрък  трева.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Ив, такъв беше финалът, но някой подметна, че напомня чужда мисъл, та го редактирах, като пожертвах римата.
    Но критичната бележка е изтрита и аз ще си възстановя първия вариант. Благодаря за подкрепата!
  • Прегръдки за вас, Ели и Дениса!
  • Лекотата на изказа ти винаги ме е удивлявала, Ели! Прочетох с удоволствие!
  • Drago mi e, 4e se usmihva6, Alina.
    Blagodarq!
  • Ели, и твоето малко чудо ме накара да се усмихна.
    Поздравления за боговдъхновеното цвете!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...