1 sept 2013, 13:14  

Без следа

1.2K 0 19

Случи ми се  както сняг през юли –

малко чудо в тъжния ми ден.

Вятърът за нас звезди отбрули.

Птичките възпяха теб и мен.


Беше нещо боговдъхновено.

Приказка. Поезия. И зов.

Даже  не помолих да е вечно.

Беше по-голямо от любов.


После някой тихо те  повика.

Аз пък не попречих на това...


Там, където спряхме, не поникна

нито цвете, нито стрък  трева.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Ив, такъв беше финалът, но някой подметна, че напомня чужда мисъл, та го редактирах, като пожертвах римата.
    Но критичната бележка е изтрита и аз ще си възстановя първия вариант. Благодаря за подкрепата!
  • Прегръдки за вас, Ели и Дениса!
  • Лекотата на изказа ти винаги ме е удивлявала, Ели! Прочетох с удоволствие!
  • Drago mi e, 4e se usmihva6, Alina.
    Blagodarq!
  • Ели, и твоето малко чудо ме накара да се усмихна.
    Поздравления за боговдъхновеното цвете!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...