Без следа

Поэзия » Любовная

1.2K 0 19

Случи ми се както сняг през юли –

малко чудо в тъжния ми ден.

Вятърът за нас звезди отбрули.

Птичките възпяха теб и мен.

Беше нещо боговдъхновено.

Приказка. Поезия. И зов.

Даже не помолих да е вечно.

Беше по-голямо от любов.

После някой тихо те повика.

Аз пък не попречих на това...

Там, където спряхме, не поникна

нито цвете, нито стрък трева.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

voda (Елица Ангелова)

Да, Ив, такъв беше финалът, но някой подметна, че напомня чужда мисъл, та го редактирах, като пожертвах римата.
Но критичната бележка е изтрита и аз ще си възстановя първия вариант. Благодаря за подкрепата!

2016-06-15T01:14:32+03:00
voda (Елица Ангелова)

Прегръдки за вас, Ели и Дениса!

2013-09-15T21:18:44+03:00
denissa (Дениса Деливерска)

Лекотата на изказа ти винаги ме е удивлявала, Ели! Прочетох с удоволствие!

2013-09-15T19:38:49+03:00
voda (Елица Ангелова)

Drago mi e, 4e se usmihva6, Alina.
Blagodarq!

2013-09-15T03:28:21+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Ели, и твоето малко чудо ме накара да се усмихна.
Поздравления за боговдъхновеното цвете!

2013-09-09T21:32:28+03:00