12 abr 2014, 23:25

Тревога

  Poesía
499 0 0

ТРЕВОГА

 

Завихрят  се  бури. Светкавици. Мрак.

Градушка  заудря  -  забива  в  земята.

Облаци  тъмни  снижават  небето,

приказки  мрачни - сънува  детето.

 

В  България  днес  се  питаме  -  пак

ще станем ли силни, щастливи и... как?

Децата ни утре - ще останат ли с нас?

Трудът ни ще бъде ли - отново на власт?

 

Въпроси тревожни - безбройни,  безчет.

Българийо, майчице - събуди се още днес!

Дай  на  народа  си  свободата  мечтана!

Справедливост на воля да тържествува!

 

Градушка ни удря - уби плодовете ни!

Ще горим ли във огъня... с греховете си?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крисимира Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...