12.04.2014 г., 23:25

Тревога

496 0 0

ТРЕВОГА

 

Завихрят  се  бури. Светкавици. Мрак.

Градушка  заудря  -  забива  в  земята.

Облаци  тъмни  снижават  небето,

приказки  мрачни - сънува  детето.

 

В  България  днес  се  питаме  -  пак

ще станем ли силни, щастливи и... как?

Децата ни утре - ще останат ли с нас?

Трудът ни ще бъде ли - отново на власт?

 

Въпроси тревожни - безбройни,  безчет.

Българийо, майчице - събуди се още днес!

Дай  на  народа  си  свободата  мечтана!

Справедливост на воля да тържествува!

 

Градушка ни удря - уби плодовете ни!

Ще горим ли във огъня... с греховете си?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крисимира Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...