Тревога

Poetry

500 0 0

ТРЕВОГА

Завихрят се бури. Светкавици. Мрак.

Градушка заудря - забива в земята.

Облаци тъмни снижават небето,

приказки мрачни - сънува детето.

В България днес се питаме - пак

ще станем ли силни, щастливи и... как?

Децата ни утре - ще останат ли с нас?

Трудът ни ще бъде ли - отново на власт?

Въпроси тревожни - безбройни, безчет.

Българийо, майчице - събуди се още днес!

Дай на народа си свободата мечтана!

Справедливост на воля да тържествува!

Градушка ни удря - уби плодовете ни!

Ще горим ли във огъня... с греховете си?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0