15 jul 2010, 9:53

Тревожно

  Poesía » Otra
770 0 5

Разстрои ме ужасно.
Евазивен!
Дали не е пък равно на неистински?
А искреност? А липса на различие?
Да не говорим за обичане!

Потиснато ми стана.
Разтревожи ме.
Преставам да се боря със Съдбата.
Не я разбирам.
И не я владея
науката да бъда с теб “приятел”!

Преглъщам сухи сълзи.
Ще настина
от толкоз влага, вътре в мен събрана.
Не ми се ще с иглата да зашивам -
все пò не ми зарастват раните.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Поздрав!
  • Да болката се усеща ... Поздрав, въздействаш...
  • Трудно се преглъщат сухите сълзи.Затова боли от стиха ти.Истински е!
  • Барман, налей ми едно двойно сенрю!
    / по В. Лак /

    Така се случи. Няма и виновни.
    Тя, Любовта помита и не пита.
    Понякога е толкова съдбовно...
    Понякога в земята е зарито...

    А ти цъфтиш! А ти си тъй гореща!
    Но друга ляга с влюбения мъж...
    Изглежда и нелепо нашата среща,
    като прашни цървули, сред дъжд...

    Зем.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...