Jul 15, 2010, 9:53 AM

Тревожно

Poetry » Other

767 0 5

Разстрои ме ужасно.
Евазивен!
Дали не е пък равно на неистински?
А искреност? А липса на различие?
Да не говорим за обичане!

Потиснато ми стана.
Разтревожи ме.
Преставам да се боря със Съдбата.
Не я разбирам.
И не я владея
науката да бъда с теб “приятел”!

Преглъщам сухи сълзи.
Ще настина
от толкоз влага, вътре в мен събрана.
Не ми се ще с иглата да зашивам -
все пò не ми зарастват раните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2010-07-19T15:02:28+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

Поздрав!

2010-07-15T15:04:51+03:00
gudel4e (Дияна)

Да болката се усеща ... Поздрав, въздействаш...

2010-07-15T10:46:21+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Трудно се преглъщат сухите сълзи.Затова боли от стиха ти.Истински е!

2010-07-15T10:10:11+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Барман, налей ми едно двойно сенрю!
/ по В. Лак /

Така се случи. Няма и виновни.
Тя, Любовта помита и не пита.
Понякога е толкова съдбовно...
Понякога в земята е зарито...

А ти цъфтиш! А ти си тъй гореща!
Но друга ляга с влюбения мъж...
Изглежда и нелепо нашата среща,
като прашни цървули, сред дъжд...

Зем.

2010-07-15T09:59:15+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0