15 июл. 2010 г., 09:53

Тревожно

Поэзия » Другая

773 0 5

Разстрои ме ужасно.
Евазивен!
Дали не е пък равно на неистински?
А искреност? А липса на различие?
Да не говорим за обичане!

Потиснато ми стана.
Разтревожи ме.
Преставам да се боря със Съдбата.
Не я разбирам.
И не я владея
науката да бъда с теб “приятел”!

Преглъщам сухи сълзи.
Ще настина
от толкоз влага, вътре в мен събрана.
Не ми се ще с иглата да зашивам -
все пò не ми зарастват раните.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2010-07-19T15:02:28+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

Поздрав!

2010-07-15T15:04:51+03:00
gudel4e (Дияна)

Да болката се усеща ... Поздрав, въздействаш...

2010-07-15T10:46:21+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Трудно се преглъщат сухите сълзи.Затова боли от стиха ти.Истински е!

2010-07-15T10:10:11+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Барман, налей ми едно двойно сенрю!
/ по В. Лак /

Така се случи. Няма и виновни.
Тя, Любовта помита и не пита.
Понякога е толкова съдбовно...
Понякога в земята е зарито...

А ти цъфтиш! А ти си тъй гореща!
Но друга ляга с влюбения мъж...
Изглежда и нелепо нашата среща,
като прашни цървули, сред дъжд...

Зем.

2010-07-15T09:59:15+03:00