1 oct 2007, 9:58

Три епизода събуждане

  Poesía
693 0 6
 

Събудих се сама.

Само аз и главоболието

лежим до стената.

И не съм отпечатана

върху ничие лице,

което от своя страна

да е отпечатано

върху възглавницата

(за гости).

Обикновено

я изблъсквам

(насън и нарочно)

на пода,

докато се въргалям

в самота

и изрезки от спомени

в двойното

си легло.


Вчера ме събуди ръка,

разперена като

щъркел.

И някой ме разора

с клюна си.

Започнах

постепенно

да се разширявам

в единичното

му легло.

Надигах се

в себе си

като прясно мляко

в олющена тенджера

и потекох

бавно

по пода.

Ако не ме избършеш

веднага,

ще засъхна

навсякъде

в стаята.


Утре ще ме събуди подът.

Празното легло

нагло ще ме наднича

и ще ме гъделичка

по празното

в мен,

докато аз

прехапвам

с устни

чаршафа

(от смях).

Възглавницата

е на леглото.

Долу, на пода,

си убиваме

всички останали.

Измачкани

от сгъване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...