Събудих се сама.
Само аз и главоболието
лежим до стената.
И не съм отпечатана
върху ничие лице,
което от своя страна
да е отпечатано
върху възглавницата
(за гости).
Обикновено
я изблъсквам
(насън и нарочно)
на пода,
докато се въргалям
в самота
и изрезки от спомени
в двойното
си легло.
Вчера ме събуди ръка,
разперена като
щъркел.
И някой ме разора
с клюна си.
Започнах
постепенно
да се разширявам
в единичното
му легло.
Надигах се
в себе си
като прясно мляко
в олющена тенджера
и потекох
бавно
по пода.
Ако не ме избършеш
веднага,
ще засъхна
навсякъде
в стаята.
Утре ще ме събуди подът.
Празното легло
нагло ще ме наднича
и ще ме гъделичка
по празното
в мен,
докато аз
прехапвам
с устни
чаршафа
(от смях).
Възглавницата
е на леглото.
Долу, на пода,
си убиваме
всички останали.
Измачкани
от сгъване.
© Мария Василева Todos los derechos reservados