Oct 1, 2007, 9:58 AM

Три епизода събуждане

  Poetry
691 0 6
 

Събудих се сама.

Само аз и главоболието

лежим до стената.

И не съм отпечатана

върху ничие лице,

което от своя страна

да е отпечатано

върху възглавницата

(за гости).

Обикновено

я изблъсквам

(насън и нарочно)

на пода,

докато се въргалям

в самота

и изрезки от спомени

в двойното

си легло.


Вчера ме събуди ръка,

разперена като

щъркел.

И някой ме разора

с клюна си.

Започнах

постепенно

да се разширявам

в единичното

му легло.

Надигах се

в себе си

като прясно мляко

в олющена тенджера

и потекох

бавно

по пода.

Ако не ме избършеш

веднага,

ще засъхна

навсякъде

в стаята.


Утре ще ме събуди подът.

Празното легло

нагло ще ме наднича

и ще ме гъделичка

по празното

в мен,

докато аз

прехапвам

с устни

чаршафа

(от смях).

Възглавницата

е на леглото.

Долу, на пода,

си убиваме

всички останали.

Измачкани

от сгъване.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...