20 nov 2013, 11:15

Три гълъба

824 0 6
  Обича Кънчо много да приказва,
но вечно само глупости разказва.
На неуместни реплики е цар –
ще кажеш не е Кънчо, а Ангар.

- Ти, Кънчо, – кàзах, - много ми допадаш,
но в разговори често се излагаш.
Насочвай разговора към любов –
за любовта каквато глупост и да кажеш,
във крайна сметка прав ще се окажеш!

Но Кънчо за съветите нехае –
той си говори, както той си знае.

Пътувал Кънчо с влак в купе, което
от пет ХуЛитерки билò заето.
(Пътували към Варна тез кокони,
за рецитал в салона на Маркони.)

В купето разговорът им вървял
за музика и птички.
Папагал
отглеждала една, а той умеел
хем да говори в рими, хем и пеел ...

А друга пък си имала канарче,
и то врабче си взело за другарче …

А трета кàзала пък, че в Маймунци
свещеникът на орган щом засвири,
заслушват се орачи и пастири,
а две-три слàвейчета ще се сгушат
на органа и като се заслушат …

Тук Кънчо наш внезапно се намесил
така, че втрещил всички поетеси:

- А пък да знаете, че във Кратунци,
на органа си попът ни не свири.
Но някой път като си го навири,
не две-три славейчета песнопойни –
три гълъба ще кацнат най-спокойно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!
  • Да знаеш само колко те разбирам
    щом три огромни щрауса се сбират
    накацали на инструмента ми фамилен.
    Какъв разкош,каква идилия!
    О, преживяно удоволствие и сладост,
    скъп спомен от палуващата младост.
  • Ех, приятелю, куче от салам плаши ли се?
    Хубаво парче, поздрови!
  • Тъъъй...Знам за какво говориш, че съм и от Варна понеже...
    Голям си сатирик ти, Ангаре, много и искрено се смях!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...