26 nov 2020, 21:17

Тримата братя и златната ябълка - 19 

  Poesía » Otra
458 0 0

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ 

 

 

НАГОРЕ

 

 

И ето че настъпи денят за раздяла,

ковашката гилдия беше изковала,

само за една нощ сандък от желязо,

в който подредиха що бе пожелано -

 

месото от крави, белите самуни,

бъчвите с водата, ябълките златни.

Всичко бе готово за път в небесата,

народът се беше сбрал пред чешмата,

 

двамата млади с добро да проводи,

щастие в живота дано ги споходи!

Отвред се носеше шум и гълчава,

мома Златушка с рода се прощава:

 

- Сбогом майчице мила,

дано си мене простила,

че аз от теб се отделям,

отделям още оставям.

 

Братчета родни, простете!

Живи и здрави бъдете!

Аз надалеч заминавам,

с вази сърце си оставям!

 

След тази тежка разлъка,

влязоха двама в сандъка.

Щом се затвори вратата,

орлицата плесна с крилата,

 

сграбчи с краката халката

и полетя в небесата.

Скоро на точица стана,

буря жестока захвана,

 

щом в тъмни облаци влезна,

градът на Златушка изчезна.

Две бистри сълзици пророни

въздишка тежка отрони.

 

 

Край на деветнадесета част

 

Следва...

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??