26 нояб. 2020 г., 21:17

Тримата братя и златната ябълка - 19

1K 0 0

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ 

 

 

НАГОРЕ

 

 

И ето че настъпи денят за раздяла,

ковашката гилдия беше изковала,

само за една нощ сандък от желязо,

в който подредиха що бе пожелано -

 

месото от крави, белите самуни,

бъчвите с водата, ябълките златни.

Всичко бе готово за път в небесата,

народът се беше сбрал пред чешмата,

 

двамата млади с добро да проводи,

щастие в живота дано ги споходи!

Отвред се носеше шум и гълчава,

мома Златушка с рода се прощава:

 

- Сбогом майчице мила,

дано си мене простила,

че аз от теб се отделям,

отделям още оставям.

 

Братчета родни, простете!

Живи и здрави бъдете!

Аз надалеч заминавам,

с вази сърце си оставям!

 

След тази тежка разлъка,

влязоха двама в сандъка.

Щом се затвори вратата,

орлицата плесна с крилата,

 

сграбчи с краката халката

и полетя в небесата.

Скоро на точица стана,

буря жестока захвана,

 

щом в тъмни облаци влезна,

градът на Златушка изчезна.

Две бистри сълзици пророни

въздишка тежка отрони.

 

 

Край на деветнадесета част

 

Следва...

 

Любомир Попов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...