Тримата братя и златната ябълка - четвърта част
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СРЕДНИЯТ БРАТ ОТИВА ДА ВАРДИ ЯБЪЛКАТА
Изтърколи се и поредната година,
отново златна ябълка роди се и узря,
дойде редът на втория от трите сина,
да влезе в бой със страшната ламя.
Той беше мъж огромен и наклан,
Да спи - за него смисъл бе мечтан,
но тръгна - нямаше какво да стори,
с баща си той не искаше да спори.
Въоръжи се с лък, взе и колчан,
опита се да вдигне боздуган,
но прекалено тежък го намери,
на малкия си брат се начумери,
в конюшнята го той изпрати
да оседлае кон за своя бати.
Озърна се, с досада изпухтя
и татко си попита: „Где ще спя?”
„За сън едва ли време ще остане,
нали ламята трябва да се хване?”
Отвърна му бащата и въздъхна.
Синът във стремето крака си пъхна
на коня пробва той да се качи,
но не успя и се претърколи.
Тогаз най-малкият го хвана здраво
и на седлото го намести право,
след туй калпака му подаде във ръце,
отвори портата и с трепетно сърце,
изпрати го на среща със ламята,
а след това прибра се в одаята.
Потеглил конникът кандил-мандил,
и щом гората Тилилейска наближил,
да не заспи, започнал да си тананика,
видял поляната и чул, че някой вика.
Огледал се, но никой не съзрял,
и в този миг на нещо налетял:
„Стой!” – отново глас се извисил,
плашилото – Петко Страшника бил.
„Не видиш ли, че спрял съм” рекъл брата.
„От твойте крясъци ме заболя главата.”
„Добре! Ще спра! Но ти отговори,
що дириш в Тилилейските гори?”
„Дошъл съм тук да гоня май Михаля,
но само да поспя на воля си мечтая!
Сега е твоят ред да отговориш,
кой си ти и за какво се бориш?”
„Аз ли? Откак се помня все съм тука
и вардя да не сгази някой лука …,
поставиха ме, за да бъда стража,
та ябълката златна да опазя!
Стопанинът ми Петко ме нарече,
а инак, аз плашило съм, човече…”
„Чудесно! Точно ти ми трябваш!
Стрелите и лъка от мене грабваш
и щом пристигне тази нощ ламята,
веднага я прострелваш във главата!
Повярвай ми, аз мога да го сторя,
но няма как с съня да се преборя!
Сега братле на пост заставай
и коня да наглеждаш не забравяй,
а аз в онази купа дъхаво сено,
ще си направя мекичко легло.”
Юнакът до купата приближил,
наскубал си сенце и се завил,
протегнал се, очи притворил
и под носа си нещо промърморил,
а след това унесъл се във сън -
заспал бил непробудно като пън.
Настъпи полунощ, замря гората
и с гръм и трясък се яви ламята.
Зад облак месечината се скри,
купата сянката си удължи
и спящия прикрила в тъмнината,
та станал той невидим за ламята.
Очите ѝ дръвчето осветили,
опитал Петко с сетни сили,
на лъка да обтегне тетивата,
нали си нямал пръсти на ръката -
оръжието паднало в тревата,
а ламята протегнала главата,
и съскайки със огнения си език
прибрала ябълката тя за миг
и след това със коня си дояла,
разперила криле и отлетяла,
понесла се над горските върхари
сред облаци от дим и жарки па̀ри.
Край на четвърта част.
Следва…
© Любомир Попов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много ми хареса и тази част, Любо! Аплодисменти!
-
За внучето на Дочка, ще пиша без отсрочка.
-
Ангел Милев и на твоята лавица,
ще кацне книжка с шарена корица,
с приказки във рими претворени,
за радост на мънички и големи.
Щом Ели продължението чака,
то авторът не ще протака!
Ех, Гавраиле,
Юнакът трети ще пристигне,
лъкът си бързо той ще вдигне,
и ще простреля със стрелата,
той злата ламя във устата.
За Веси Еси ще се постарая
да я държа във напрежение до края!
Очаквай, Наде, продължение ще има,
но приказката ще завърша преди зима!
Ех, Роби, братко!
Да пиша кратко не умея,
но се надявам да успея
с тази задача да се справя
и удоволстеие да Ви доставя!
Скъпа Иржи, безкрайно ти благодаря
и със синовна обич целувам ти ръка! -
Като знаем съдържанието на приказката,остава възхищението от твоето участие да я "преродиш"-същия смисъл,но със завладяваш ритъм и страхотни рими.И като нямам шапка....правя ти поклон,Любо!Продължавам.
-
Със сериозна работа си се захванал, Приятелю, и я вършиш по-най добрия начин!...Браво!...Като се замисля, май не съм срещал друг подобен случай - приказка, разказана в мерена реч толкова подробно!...
Свалям ти шапка за майсторството, Любо!... -
Чакам продължението!
-
Ех, как го умееш това, Любо!!!! Доставяш ни огромно удоволствие! Благодаря ти!
-
Стоя
пред Тилилейската
градина
и чакам третия юнак
ламята идва...
дали няма
да погина... -
Благодаря за удоволствието. Още утре ще я прочета на внука
-
Прочетох на един дъх.
Очаквам продължението.
Вдъхновявай се и пиши, Любо! -
За да узрее ябълката злагна в моята градина
желаа тази приказка и на хартия.
Със удоволствие ще я чета.
И обещавам точно тук сега,
че ще я уважавам.
И няма с нея по замазаните ми стъкла
ламя да трепя и мухи да бия...
И дума подир дума, стих след стих
Ти продължавай Майсторе - гради я! -
Зарадва ме Албена! Благодаря ти!
Латинка, за мен е чест! Благодаря! -
Чета те!...
Хубава вечер! -
Много увлекателно и шеговито, четох с удоволствие! Браво, Любо!
-
Благодаря Ви, Илияна, Стойчо, Светлана! Радвам се, че съм Ви доставил удоволствие с приказката си. Скоро ще публикувам и петата част. Лека вечер на всички!
-
Много хубаво. Чакам следващата част.
-
Няма да обсъждам настроението с което чета...
Чакам следващата част.
Поздравления, Любомир! -
Както винаги-блестящо! Припомням си едни хубави,детски лета, когато четях... Благодаря!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
