10 nov 2017, 15:49

Тринайстият

1.1K 4 10

Дванадесет пъти поглеждах
на пръсти, тихо зад ъгъла,
насаме с тебе се срещах,
а после – обратно към пъкъла.

 

Дванадесет пъти събуди ме
от писък "няма те, тук и сега"
и още толкова пъти учуди ме,
с тази нелепа, твоя шега.

 

С дванайсет тела премених
надеждата да ме познаеш,
описвах ни често във стих –
прочети ни, когато желаеш.

 

Дванайсет живота живях
за теб! Днес е тринайстият,
в който вече съм "бях",
защото заседна в дванайстия.
Е.И.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Има ме!

Comentarios

Comentarios

  • РЕтроСПЕКТ!
  • Еси...благодаря ти!
  • Ечи, няма да се впускам в полемиката, нито ще те засипвам с разсъждения. Стихът ти е силен и докосващ и на мен мноооооого ми хареса! Поздрави!
  • О! И АЗ те обичам Прес! ... Не си написал Аз. Да разбирам ли, че не е това, което Е? Благодаря!....Мисана, благодаря и на теб, че си го усетил така! Трогнахте ме!
  • Звучи ми автентично. А това е добра атестация за поезията в творбата. Поздрав, Ечи!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...