10 nov 2017, 15:49

Тринайстият

1.1K 4 10

Дванадесет пъти поглеждах
на пръсти, тихо зад ъгъла,
насаме с тебе се срещах,
а после – обратно към пъкъла.

 

Дванадесет пъти събуди ме
от писък "няма те, тук и сега"
и още толкова пъти учуди ме,
с тази нелепа, твоя шега.

 

С дванайсет тела премених
надеждата да ме познаеш,
описвах ни често във стих –
прочети ни, когато желаеш.

 

Дванайсет живота живях
за теб! Днес е тринайстият,
в който вече съм "бях",
защото заседна в дванайстия.
Е.И.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Има ме!

Comentarios

Comentarios

  • РЕтроСПЕКТ!
  • Еси...благодаря ти!
  • Ечи, няма да се впускам в полемиката, нито ще те засипвам с разсъждения. Стихът ти е силен и докосващ и на мен мноооооого ми хареса! Поздрави!
  • О! И АЗ те обичам Прес! ... Не си написал Аз. Да разбирам ли, че не е това, което Е? Благодаря!....Мисана, благодаря и на теб, че си го усетил така! Трогнахте ме!
  • Звучи ми автентично. А това е добра атестация за поезията в творбата. Поздрав, Ечи!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...