Тринайстият
Дванадесет пъти поглеждах
на пръсти, тихо зад ъгъла,
насаме с тебе се срещах,
а после – обратно към пъкъла.
Дванадесет пъти събуди ме
от писък "няма те, тук и сега"
и още толкова пъти учуди ме,
с тази нелепа, твоя шега.
С дванайсет тела премених
надеждата да ме познаеш,
описвах ни често във стих –
прочети ни, когато желаеш.
Дванайсет живота живях
за теб! Днес е тринайстият,
в който вече съм "бях",
защото заседна в дванайстия.
Е.И.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
... Не си написал Аз. Да разбирам ли, че не е това, което Е? Благодаря!....Мисана, благодаря и на теб, че си го усетил така! Трогнахте ме!
