Дванадесет пъти поглеждах
на пръсти, тихо зад ъгъла,
насаме с тебе се срещах,
а после – обратно към пъкъла.
Дванадесет пъти събуди ме
от писък "няма те, тук и сега"
и още толкова пъти учуди ме,
с тази нелепа, твоя шега.
С дванайсет тела премених
надеждата да ме познаеш,
описвах ни често във стих –
прочети ни, когато желаеш.
Дванайсет живота живях
за теб! Днес е тринайстият,
в който вече съм "бях",
защото заседна в дванайстия.
Е.И.
© Елена All rights reserved.
... Не си написал Аз. Да разбирам ли, че не е това, което Е? Благодаря!....Мисана, благодаря и на теб, че си го усетил така! Трогнахте ме!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
