тристих

16 ene 2008, 22:04

Poesía

565 0 1

И най-искрените ти мечти
са били кошмари.
Каквото споделиш, споделиш,
останалото е до време.
Кости, окъпани в плът и кръв,
човешко тяло.
Дай го на някой друг,
нямаше да го отрече.
Търсенията винаги ли са слепи,
щом със сърце само Бог може да се проумее?
Или слушайки собствените си гласове,
се разсейваме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

тристих

Искате да прочетете повече?

Propuestas