16 ene 2008, 22:04

тристих 

  Poesía
444 0 1

И най-искрените ти мечти

са били кошмари.

Каквото споделиш, споделиш,

останалото е до време.

 

Кости, окъпани в плът и кръв,

човешко тяло.

Дай го на някой друг,

нямаше да го отрече.

 

Търсенията винаги ли са слепи,

щом със сърце само Бог може да се проумее?

Или слушайки собствените си гласове,

се разсейваме.

 

януари 2008

 

 

 

 

© Братан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??