И най-искрените ти мечти
са били кошмари.
Каквото споделиш, споделиш,
останалото е до време.
Кости, окъпани в плът и кръв,
човешко тяло.
Дай го на някой друг,
нямаше да го отрече.
Търсенията винаги ли са слепи,
щом със сърце само Бог може да се проумее?
Или слушайки собствените си гласове,
се разсейваме.
януари 2008
© Братан All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
