И най-искрените ти мечти
са били кошмари.
Каквото споделиш, споделиш,
останалото е до време.
Кости, окъпани в плът и кръв,
човешко тяло.
Дай го на някой друг,
нямаше да го отрече.
Търсенията винаги ли са слепи,
щом със сърце само Бог може да се проумее?
Или слушайки собствените си гласове,
се разсейваме.
януари 2008
© Братан All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
