5 oct 2012, 10:39

Тривиално

  Poesía
571 0 0

Религията е окачена на врата на атеиста.

Носи я със себе си, дори без път.

Като воденичен камък му тежи на шията.

В огъня му се привижда Страшен съд.

 

Който е безгрешен, пръв да хвърли камък

по изправения в центъра лъжлив пророк.

Който има вяра, да пребъде в себе си –

ходещ храм или неосъзнат порок.

 

Някои си отиват, без да знаят

колко струва тяхната душа.

Падат в трапа, който са копали

цял живот – в полето на смъртта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...