Oct 5, 2012, 10:39 AM

Тривиално

  Poetry
568 0 0

Религията е окачена на врата на атеиста.

Носи я със себе си, дори без път.

Като воденичен камък му тежи на шията.

В огъня му се привижда Страшен съд.

 

Който е безгрешен, пръв да хвърли камък

по изправения в центъра лъжлив пророк.

Който има вяра, да пребъде в себе си –

ходещ храм или неосъзнат порок.

 

Някои си отиват, без да знаят

колко струва тяхната душа.

Падат в трапа, който са копали

цял живот – в полето на смъртта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...