5.10.2012 г., 10:39

Тривиално

567 0 0

Религията е окачена на врата на атеиста.

Носи я със себе си, дори без път.

Като воденичен камък му тежи на шията.

В огъня му се привижда Страшен съд.

 

Който е безгрешен, пръв да хвърли камък

по изправения в центъра лъжлив пророк.

Който има вяра, да пребъде в себе си –

ходещ храм или неосъзнат порок.

 

Някои си отиват, без да знаят

колко струва тяхната душа.

Падат в трапа, който са копали

цял живот – в полето на смъртта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...