Религията е окачена на врата на атеиста.

Носи я със себе си, дори без път.

Като воденичен камък му тежи на шията.

В огъня му се привижда Страшен съд.

Който е безгрешен, пръв да хвърли камък

по изправения в центъра лъжлив пророк.

Който има вяра, да пребъде в себе си –

ходещ храм или неосъзнат порок.

Някои си отиват, без да знаят

колко струва тяхната душа.

Падат в трапа, който са копали

цял живот – в полето на смъртта.