23 ago 2009, 18:27

Трохи от любов

1.7K 0 16

ТРОХИ ОТ ЛЮБОВ

 

Трохи от любов. Но понякога стигат

да спасят човека от глад.

Душата е гълъб, който прелита

от единия в другия свят.

 

Трохи от любов не ми стигат.

Искам целия хляб да изям -

да съм сита до края на дните си.

И след това.

 

Трохи от любов. Кого хранят,

щом просякът даже не иска трохи,

а иска и дом, и завивка,

чаша вода и ласка в челото дори.

 

Трохи от любов кой дава?  

Който сит не остава с трохи,

всичко за себе си иска и съжалява,

щом някому хляб подари.

 

Трохи от любов. Не ми стигат.

Искам целия хляб да ти дам,

като жертва за обич, която издига

душата и превръща ни в храм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно е !
    Поздравявам те, Албена !
  • ^^ Много хубав стих! Хареса ми!
  • Интересна идея!

    "Трохи от любов не ми стигат.
    Искам целия хляб да изям -
    да съм сита до края на дните си.
    И след това."

    "За запас в напаст и беда"
    трохичките на любовта
    душата - гълъб в гушка сбира -
    за оня свят се запасира.

    Може би, които не е получил достатъчно любов в тоя свят ще се утешава, като бедния Лазар, получавайки безмерна любов в отвъдното.
    “Чедо – му казал Авраам, - спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.” (Лука 16:25).
    Запасирането ми изглежда по-сигурно, защото никой не се е върнал от там в бащиния си дом да засвидетелсвува, тоя компенсаторен принцип.
  • Благодаря на всички
  • Поздрав за - Душата!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...