23.08.2009 г., 18:27

Трохи от любов

1.7K 0 16

ТРОХИ ОТ ЛЮБОВ

 

Трохи от любов. Но понякога стигат

да спасят човека от глад.

Душата е гълъб, който прелита

от единия в другия свят.

 

Трохи от любов не ми стигат.

Искам целия хляб да изям -

да съм сита до края на дните си.

И след това.

 

Трохи от любов. Кого хранят,

щом просякът даже не иска трохи,

а иска и дом, и завивка,

чаша вода и ласка в челото дори.

 

Трохи от любов кой дава?  

Който сит не остава с трохи,

всичко за себе си иска и съжалява,

щом някому хляб подари.

 

Трохи от любов. Не ми стигат.

Искам целия хляб да ти дам,

като жертва за обич, която издига

душата и превръща ни в храм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно е !
    Поздравявам те, Албена !
  • ^^ Много хубав стих! Хареса ми!
  • Интересна идея!

    "Трохи от любов не ми стигат.
    Искам целия хляб да изям -
    да съм сита до края на дните си.
    И след това."

    "За запас в напаст и беда"
    трохичките на любовта
    душата - гълъб в гушка сбира -
    за оня свят се запасира.

    Може би, които не е получил достатъчно любов в тоя свят ще се утешава, като бедния Лазар, получавайки безмерна любов в отвъдното.
    “Чедо – му казал Авраам, - спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.” (Лука 16:25).
    Запасирането ми изглежда по-сигурно, защото никой не се е върнал от там в бащиния си дом да засвидетелсвува, тоя компенсаторен принцип.
  • Благодаря на всички
  • Поздрав за - Душата!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...