23.08.2009 г., 18:27

Трохи от любов

1.7K 0 16

ТРОХИ ОТ ЛЮБОВ

 

Трохи от любов. Но понякога стигат

да спасят човека от глад.

Душата е гълъб, който прелита

от единия в другия свят.

 

Трохи от любов не ми стигат.

Искам целия хляб да изям -

да съм сита до края на дните си.

И след това.

 

Трохи от любов. Кого хранят,

щом просякът даже не иска трохи,

а иска и дом, и завивка,

чаша вода и ласка в челото дори.

 

Трохи от любов кой дава?  

Който сит не остава с трохи,

всичко за себе си иска и съжалява,

щом някому хляб подари.

 

Трохи от любов. Не ми стигат.

Искам целия хляб да ти дам,

като жертва за обич, която издига

душата и превръща ни в храм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно е !
    Поздравявам те, Албена !
  • ^^ Много хубав стих! Хареса ми!
  • Интересна идея!

    "Трохи от любов не ми стигат.
    Искам целия хляб да изям -
    да съм сита до края на дните си.
    И след това."

    "За запас в напаст и беда"
    трохичките на любовта
    душата - гълъб в гушка сбира -
    за оня свят се запасира.

    Може би, които не е получил достатъчно любов в тоя свят ще се утешава, като бедния Лазар, получавайки безмерна любов в отвъдното.
    “Чедо – му казал Авраам, - спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.” (Лука 16:25).
    Запасирането ми изглежда по-сигурно, защото никой не се е върнал от там в бащиния си дом да засвидетелсвува, тоя компенсаторен принцип.
  • Благодаря на всички
  • Поздрав за - Душата!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....