23 авг. 2009 г., 18:27

Трохи от любов

1.7K 0 16

ТРОХИ ОТ ЛЮБОВ

 

Трохи от любов. Но понякога стигат

да спасят човека от глад.

Душата е гълъб, който прелита

от единия в другия свят.

 

Трохи от любов не ми стигат.

Искам целия хляб да изям -

да съм сита до края на дните си.

И след това.

 

Трохи от любов. Кого хранят,

щом просякът даже не иска трохи,

а иска и дом, и завивка,

чаша вода и ласка в челото дори.

 

Трохи от любов кой дава?  

Който сит не остава с трохи,

всичко за себе си иска и съжалява,

щом някому хляб подари.

 

Трохи от любов. Не ми стигат.

Искам целия хляб да ти дам,

като жертва за обич, която издига

душата и превръща ни в храм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно е !
    Поздравявам те, Албена !
  • ^^ Много хубав стих! Хареса ми!
  • Интересна идея!

    "Трохи от любов не ми стигат.
    Искам целия хляб да изям -
    да съм сита до края на дните си.
    И след това."

    "За запас в напаст и беда"
    трохичките на любовта
    душата - гълъб в гушка сбира -
    за оня свят се запасира.

    Може би, които не е получил достатъчно любов в тоя свят ще се утешава, като бедния Лазар, получавайки безмерна любов в отвъдното.
    “Чедо – му казал Авраам, - спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.” (Лука 16:25).
    Запасирането ми изглежда по-сигурно, защото никой не се е върнал от там в бащиния си дом да засвидетелсвува, тоя компенсаторен принцип.
  • Благодаря на всички
  • Поздрав за - Душата!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...