23 авг. 2009 г., 18:27

Трохи от любов

1.7K 0 16

ТРОХИ ОТ ЛЮБОВ

 

Трохи от любов. Но понякога стигат

да спасят човека от глад.

Душата е гълъб, който прелита

от единия в другия свят.

 

Трохи от любов не ми стигат.

Искам целия хляб да изям -

да съм сита до края на дните си.

И след това.

 

Трохи от любов. Кого хранят,

щом просякът даже не иска трохи,

а иска и дом, и завивка,

чаша вода и ласка в челото дори.

 

Трохи от любов кой дава?  

Който сит не остава с трохи,

всичко за себе си иска и съжалява,

щом някому хляб подари.

 

Трохи от любов. Не ми стигат.

Искам целия хляб да ти дам,

като жертва за обич, която издига

душата и превръща ни в храм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно е !
    Поздравявам те, Албена !
  • ^^ Много хубав стих! Хареса ми!
  • Интересна идея!

    "Трохи от любов не ми стигат.
    Искам целия хляб да изям -
    да съм сита до края на дните си.
    И след това."

    "За запас в напаст и беда"
    трохичките на любовта
    душата - гълъб в гушка сбира -
    за оня свят се запасира.

    Може би, които не е получил достатъчно любов в тоя свят ще се утешава, като бедния Лазар, получавайки безмерна любов в отвъдното.
    “Чедо – му казал Авраам, - спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.” (Лука 16:25).
    Запасирането ми изглежда по-сигурно, защото никой не се е върнал от там в бащиния си дом да засвидетелсвува, тоя компенсаторен принцип.
  • Благодаря на всички
  • Поздрав за - Душата!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...