Трохите си поиска да оставиш...

Poesía » De amor

1.4K 0 38

Трохите си поиска да оставиш -

не могат те да ме заситят...

Отдавна те обрекох на забрава.

Безмълвно те пресях през сито.

Захвърлих спомените надалеко -

от тях не станах по-честита.

Очаквам със душата и сърцето

от някой друг голяма пита...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Индиана (Криси)

Много оригинално!!! Царица си на краткия стих!!! *Краткостта е пътят към гениалността.* С обич!!!

2008-12-20T18:24:45+02:00
странница (Сеси)

Дано питата да ти е сладка!

2008-12-07T18:45:00+02:00
prolet (Пролет)

Ще се присъединя към всичко казано преди мене,
прекрасно и така близко.
Поздрав!

2008-12-05T10:53:04+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Може, може... Много сте ми сладки!

2008-12-03T17:03:24+02:00
АлесевА (Весела Славова)

А може ли питата да е с мед...мисля,че би подхождало.Поздрави!

2008-12-03T16:57:23+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0