30 нояб. 2008 г., 10:30

Трохите си поиска да оставиш...

1.4K 0 38

Трохите си поиска да оставиш -

не могат те да ме заситят...

Отдавна те обрекох на забрава.

Безмълвно те пресях през сито.

Захвърлих спомените надалеко -

от тях не станах по-честита.

 

Очаквам със душата и сърцето

от някой друг голяма пита...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много оригинално!!! Царица си на краткия стих!!! *Краткостта е пътят към гениалността.* С обич!!!
  • Дано питата да ти е сладка!
  • Ще се присъединя към всичко казано преди мене,
    прекрасно и така близко.
    Поздрав!
  • Може, може... Много сте ми сладки!
  • А може ли питата да е с мед...мисля,че би подхождало.Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...