Трохите си поиска да оставиш...

Поезия » Любовна

1.4K 0 38

Трохите си поиска да оставиш -

не могат те да ме заситят...

Отдавна те обрекох на забрава.

Безмълвно те пресях през сито.

Захвърлих спомените надалеко -

от тях не станах по-честита.

Очаквам със душата и сърцето

от някой друг голяма пита...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Индиана (Криси)

Много оригинално!!! Царица си на краткия стих!!! *Краткостта е пътят към гениалността.* С обич!!!

2008-12-20T18:24:45+02:00
странница (Сеси)

Дано питата да ти е сладка!

2008-12-07T18:45:00+02:00
prolet (Пролет)

Ще се присъединя към всичко казано преди мене,
прекрасно и така близко.
Поздрав!

2008-12-05T10:53:04+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Може, може... Много сте ми сладки!

2008-12-03T17:03:24+02:00
АлесевА (Весела Славова)

А може ли питата да е с мед...мисля,че би подхождало.Поздрави!

2008-12-03T16:57:23+02:00