Трополи тихичко дъждът навън

сълзите са  неудържимо силни

разпали в мен, пожар, не огън

а вятъра пилей мечтите!!!

Защо ми нарани душата,

повярвах и жестоко си платих,

и чувам стъпките във тишината

"с любов сърцето си аз нараних!!!!"

Ех, по-добре ранено 

да бъде твоето сърце,

а не да бъде тъжно и студено

недокоснало любимите ръце!!!! 

Това ми каза баба стара

стоех със нея във дъжда,

когато ми видя товара

и каза повече недей тъжа!!!!