Трополи тихичко дъждът навън...
Трополи тихичко дъждът навън
сълзите са неудържимо силни
разпали в мен, пожар, не огън
а вятъра пилей мечтите!!!
Защо ми нарани душата,
повярвах и жестоко си платих,
и чувам стъпките във тишината
"с любов сърцето си аз нараних!!!!"
Ех, по-добре ранено
да бъде твоето сърце,
а не да бъде тъжно и студено
недокоснало любимите ръце!!!!
Това ми каза баба стара
стоех със нея във дъжда,
когато ми видя товара
и каза повече недей тъжа!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
