Jan 8, 2012, 1:46 PM

Трополи тихичко дъждът навън...

  Poetry » Love
918 0 0

Трополи тихичко дъждът навън

сълзите са  неудържимо силни

разпали в мен, пожар, не огън

а вятъра пилей мечтите!!!

 

Защо ми нарани душата,

повярвах и жестоко си платих,

и чувам стъпките във тишината

"с любов сърцето си аз нараних!!!!"

 

Ех, по-добре ранено 

да бъде твоето сърце,

а не да бъде тъжно и студено

недокоснало любимите ръце!!!! 

 

Това ми каза баба стара

стоех със нея във дъжда,

когато ми видя товара

и каза повече недей тъжа!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...